5.06.2007 г., 13:18

БАЩИН ДОМ

4.3K 0 23

Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.

Тук, където уморено се усмихват
най-милите за мен, божествени лица
и длани с гореща обич ме прегръщат.
Прибрах се вече. Пристъпих прага на дома.

За миг ще се стопят годините. В очите
ще блеснат спомени за отминали мечти.
Завръщам се като пораснало момиче,
в бащиния дом и детските ми дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...