kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
2.12.2006 г., 12:50 ч.  

Бащина 

  Поезия
636 0 8

Ръцете ми безсилни

се протягат в мрака –

очите ми до болка

там се взират..


Но, теб те няма –

няма, кой да чака

на прага стъпките ми ...

И сълзи напират.

 

В очите ми,

събрала се е мъка.

В сърцето,

тежест тегне и натиска.

Душата ми,

бунтува се и бъка,

че теб те няма –

мисълта подтиска.

 

От мене, кой те скри

и кой открадна –

душице, бисерче...

Дете на тати?

Надсмива се

съдбата безпощадна...

- Ох, имала глава,

тегло да пати!

 

- Къде си ти?

Аз пиша ти, детенце –

невинно мое,

малко,

ненагледно.

Как стана тъй,

че скърши се –

цветченце

и разпиля се пухче,

безвъзмездно?

 

Проклинам всеки дявол и стихия,

но сили нямам повече от жалост –

как черната... С косата... Сред килия,

заключи твойта нежна, крехка младост?

 

Аз, ще те помня слънчево дете!

И ще те виждам, щерке моя малка –

сред пъпките цъфтящи на дръвче

в искриците, на зимната пързалка...

 

В усмивките на малките дечица,

по паркове, градинки и дворове –

във песента на всяка пойна птица,

прикрила се под кичести клонове.

 

Ще те откривам в утрото с лъчите,

на слънцето... В небесните простори –

очите ти ще виждам, сред звездите

в прозореца, преди да спусна щори.

 

А после, знам –

в съня ми, пак ще дойдеш...

И ще играеме на слънчева поляна,

и ще се смеем много...

Но, ще си отидеш,

преди да кажеш тате...

Или мама.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??