Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща
Се връщат, като на шега
Преплита миналото със сега
Започва ти умът игра
Усмивки , минали любови
Решения вземани сурови
За бъдеще мъгляво, но пък идеално
И настояще уж сега пък нереално...
Къде е бащината къща?
Това е мястото, където спомена те връща
Не къща е, а място в ума
В сърцето и във вечността.
© Hristo Hristov Всички права запазени