Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
9.05.2018 г., 1:16 ч.

Бащината ми къща 

  Поезия
824 4 8


Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.

 

Гледам я и не вярвам – бащината ми къща,
крехко гнездо, искрящо като бенгалски огън.
Още блуждая в спомен, мъката ме загръща
и ме препъва в камък, който познава бога.

 

Господ ли я запали, бащината ми къща? –
чува се само пукот на векове познание.
Мъдро говори камъкът, хладно и всемогъщо,
гръм да удари земята, зная че ще остане.

 

Чакаме двама с камъка, бащината ми къща
в пепел да се превърне, вятър да я разпръсне.
Камъкът чул небесна порта да се затръшва.
Може да слезе татко ми, с облак да ни поръси.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??