Басня за суека и бухала
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
В далечно царство цветенце растяло
под сенките на кичести върби.
До там да стигнеш – майка си ебало,
от тръни, драки и магарешки бодли.
Ега си цветето – провикна се лалугер,
прекъсвайки на бухала речта –
че то е по-добре да съм калугер
в уютната ми дупка под пръстта.
Защо да ходя цветето да търся
под някакви съмнителни върби,
когато моята ливада е препълнена
с иглики, алабаш и други благини?
Ммм, да –
намести Бухчо очилата,
че слънчевият заник го подразни –
така е…
Щом врабченце кацнало в ръката
си имаш –
ненужни са ти рискови съблазни.
Но-о-о-о,
цветето тук не било такова –
най-просто, някакво си…
Ами, да –
вълшебно то било…
Безсмъртие дарявало
на всеки странник,
що докоснел му цвета.
Добре де – пак лалугерът прекъсна
на бухала премъдрата тирада –
ако умра, дори и да възкръсна,
нали отново суек ще съм за награда.
Та, аз и в тоз живот съм мишка суетлива,
трепереща от всеки неочакван шум –
животът ми от страхове прелива…
Не бих понесъл до безкрайност този друм.
Ммм, да –
премъдро бухалът въздъхна,
премисляйки критичните слова –
да си безсмъртен значи да си влъхва,
грижовен не единствено за своята съдба.
Да си безсмъртен – значи отговорност
за твоите дела, пред небесата…
Животът ти да носи плодотворност,
а не да чезне в дупка под земята.
Едно безсмъртие не стига,
когато си зает със добрини
и затова е цветето потулено
от хапещи трънаци и бодли…
През тях ще мине,
който ще даде –
а който иска още да получи,
ще се поучи,
че сърце
му трябва,
за да може да сполучи.
Лалугерът, увлечен от словата
на бухала, не забеляза
как подло спуснала се тъмнината
към дупката му, пътя му отряза.
Усетил ноктите в гърба си
и вземайки последен дъх,
си рече суйо на ума си,
цвърчейки като сгащен плъх:
Ах, майка му да ебеш на читака…
Върви си времето – ала зад всеки храст
те дебне най-безгрижно и нечакано
щастливо непоръбен педераст.
Та, майната им на цветята!
И майната на култовите драми!
Светът е готин само за читака,
а читърите днес са обиграни…
03.07.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
