14.12.2010 г., 12:54

Бастуните ненужни са отдавна...

642 0 1

 

 

Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.

Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите
и уханието на живота те дрогира само в миг;
ако и ти привечер пиеш на Луната от сълзите
и мечтаеш... и с петлите заедно наддаваш вик.

Ако не искаш да прозираш като другите в тълпата
и безпределността във чувствата за теб не е мираж;
ако на лягане не искаш да е мрак насред душата
и в стомаха ти мечтаеш пеперуди да летят...


бъди до мен тогава! Ала без да ме гнетиш...
Ти раните ми излекувай с нежността си!
Ако ли не – върви! Върви напред по пътя си!
За мен бастуните ненужни са отдавна...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...