Dec 14, 2010, 12:54 PM

Бастуните ненужни са отдавна...

  Poetry » Love
644 0 1

 

 

Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.

Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите
и уханието на живота те дрогира само в миг;
ако и ти привечер пиеш на Луната от сълзите
и мечтаеш... и с петлите заедно наддаваш вик.

Ако не искаш да прозираш като другите в тълпата
и безпределността във чувствата за теб не е мираж;
ако на лягане не искаш да е мрак насред душата
и в стомаха ти мечтаеш пеперуди да летят...


бъди до мен тогава! Ала без да ме гнетиш...
Ти раните ми излекувай с нежността си!
Ако ли не – върви! Върви напред по пътя си!
За мен бастуните ненужни са отдавна...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...