Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.

Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите
и уханието на живота те дрогира само в миг;
ако и ти привечер пиеш на Луната от сълзите
и мечтаеш... и с петлите заедно наддаваш вик.

Ако не искаш да прозираш като другите в тълпата
и безпределността във чувствата за теб не е мираж;
ако на лягане не искаш да е мрак насред душата
и в стомаха ти мечтаеш пеперуди да летят...

бъди до мен тогава! Ала без да ме гнетиш...
Ти раните ми излекувай с нежността си!
Ако ли не – върви! Върви напред по пътя си!
За мен бастуните ненужни са отдавна...