Бавна, хороводна...
Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия
за теб ще вдигна къща трикатна.
Зад висок дувар тебе ще скрия,
погледи чужди да те не зяпат...
Земни ме, либе, сред равни двори
ще ти посея градина китна.
С шарени цветя да си говориш
и да си кичиш със тях косите...
Земни ме, либе, по всички клони
птици ще пеят. Тебе ще хвалят...
Земни ме, либе, ти драговолно.
Ако откажеш... Ще те открадна...
Жал ми е, либе... Ала не мога
при тебе, либе, в село да сляза.
Че хубост вехне в къща висока
и глас се губи в градина празна.
В гора съм, либе, расла, порасла.
Със биле кича тежките плитки.
И ми припява над глава славей,
щом ранно утро в гора се сипне...
Не знаеш, либе... Младост загива.
Хубост повяхва иззад стобори.
Не можеш силом ти самодива
ни да да прилъжеш, ни да затвориш...
Че самодива в гора вирее,
че самодива вятъра люби,
че самодива не е за тебе...
Ако я краднеш, ще те погуби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
