12.07.2015 г., 11:35

Бавно и тихо

772 0 1

Бавно и тихо се промъкваш

надълбоко до нежното в мен

като стих, чиито устни шепнат

треперещо с дрезгав топъл тон.

Бавно и тихо объркваш

надълбоко всичко в мен,

спомени като демони дебнат

мисълта изречена в безгласен стон.

Бавно и тихо те обичам,

дълбоко в мен, всеки миг,

като тайна те пазя и крия,

като грях, като тъга, като болка.

Бавно и тихо убиваш

надълбоко всичко в мен,

тъкмо те забравя - ти ме спираш

угаснал аз отново в пепелта горя.

Бавно и тихо те търся

във всеки глас, във всеки лик

и всичко затихва, когато те открия -

бавно и тихо трепна, 

бавно и тихо - само аз.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диян Асенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „Бавно и тихо“ - затрогващо и тъжно. Но в случая има два варианта - или ставаш шумен , или бягаш и забравяш. Зависи от ситуацията, зависи от силата на желанието. Успех с дилемата!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...