Бавно и тихо се промъкваш

надълбоко до нежното в мен

като стих, чиито устни шепнат

треперещо с дрезгав топъл тон.

Бавно и тихо объркваш

надълбоко всичко в мен,

спомени като демони дебнат

мисълта изречена в безгласен стон.

Бавно и тихо те обичам,

дълбоко в мен, всеки миг,

като тайна те пазя и крия,

като грях, като тъга, като болка.

Бавно и тихо убиваш

надълбоко всичко в мен,

тъкмо те забравя - ти ме спираш

угаснал аз отново в пепелта горя.

Бавно и тихо те търся

във всеки глас, във всеки лик

и всичко затихва, когато те открия -

бавно и тихо трепна, 

бавно и тихо - само аз.