***
А колко си самотен проличава,
когато легнеш късно вечерта
и сгушен във леглото се надяваш
да има и за теб една душа.
Когато се прегърнеш с празнотата
обвила твоят ден и твоят свят
и галиш й страните, че позната
за теб е тя със сивият си цвят,
тогава знаеш, че е твърде късно,
но търсят уморените очи
един човек, във който да възкръснеш...
И в миг заспиваш... пак си само ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
