* * *

17.09.2007 г., 21:35 ч.

Поезия

5.0 (3)

880 0 2

Обсебена от ярко-черни мисли,
забила поглед във земята, аз вървя.
Не виждам и не чувам вече нищо,
не чувствам своята душа.
А аз без нея съм като перо на птица,
понесено от нощни ветрове.
Без нея цял живот ще скитам
във някакви прозрачни светове.
Без нея ще приличам аз на луда,
ще пея песни със изстинал глас,
в реките ще се мъча аз да плувам,
безплътна да докосна някой бряг... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Haikus
Последен валс

Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...
Insomnia

Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
Душа на жена

От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...

Още произведения »