* * *

16.11.2012 г., 1:13 ч.

Поезия » Любовна

553 0 2

Побелях от този сняг,

затрупал следите ни.

“Листата” са попарени

и все още държат,

черпят кислород от въздуха,

напоен с дъха ти.

Може би това ги държи

и че понякога те виждат

за малко - през прозореца.

То им стига, за да не умрат

под напора на тези пушеци

и аерозоли,

които щъкат наоколо.

Често си тук, но мълчат

някак особено, когато ги докоснеш

само - тихо шептят -

стара мелодия, тайнствена,

с която вечер заспиваш

усмихната.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

beti (Бехрин)

2012-12-12T21:40:11+02:00

... тук му е мястото!
Красиво!
severianin (Валентин Чернев)

2012-11-16T09:21:40+02:00

Текстът има поетично звучене, личи настроението, прави интересни внушения. Само се питам защо е при стиховете, а не при прозата. Стихът е мерена реч, има своите изисквания, правила, закони, докато това е една симпатична импресия, която спокойно може да бъде записана и без да се накъсват редовете. Би било по-естествено и разбираемо...