* * *
Побелях от този сняг,
затрупал следите ни.
“Листата” са попарени
и все още държат,
черпят кислород от въздуха,
напоен с дъха ти.
Може би това ги държи
и че понякога те виждат
за малко - през прозореца.
То им стига, за да не умрат
под напора на тези пушеци
и аерозоли,
които щъкат наоколо.
Често си тук, но мълчат
някак особено, когато ги докоснеш
само - тихо шептят -
стара мелодия, тайнствена,
с която вечер заспиваш
усмихната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
