Nov 16, 2012, 1:13 AM

* * *

  Poetry » Love
808 0 2

Побелях от този сняг,

затрупал следите ни.

“Листата” са попарени

и все още държат,

черпят кислород от въздуха,

напоен с дъха ти.

Може би това ги държи

и че понякога те виждат

за малко - през прозореца.

То им стига, за да не умрат

под напора на тези пушеци

и аерозоли,

които щъкат наоколо.

Често си тук, но мълчат

някак особено, когато ги докоснеш

само - тихо шептят -

стара мелодия, тайнствена,

с която вечер заспиваш

усмихната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... тук му е мястото!
    Красиво!
  • Текстът има поетично звучене, личи настроението, прави интересни внушения. Само се питам защо е при стиховете, а не при прозата. Стихът е мерена реч, има своите изисквания, правила, закони, докато това е една симпатична импресия, която спокойно може да бъде записана и без да се накъсват редовете. Би било по-естествено и разбираемо...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...