****
Този палав вятър есенен
цял ден с мене си играе.
Пей ми свойта песен весела,
за протестът ми нехае:
Иска двама да танцуваме
на килим от златни листи.
И из парка да лудуваме..
За дете ли той ме мисли?
Как да се замерям с кестени-
вече съм жена голяма.
А във дните топли есенни
бавно се разхождам само.
И въздъхна тъжно вятърът.
Няколко сълзи пророни...
После бързо хукна някъде-
който иска-да го гони.
© Надежда Тодорова - НадиКа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
