NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
10 30

16 окт. 2024 г., 19:46

****

Поэзия

614 0 2

Този палав вятър есенен

цял ден с мене си играе.

Пей ми свойта песен весела,

за протестът ми нехае:

Иска двама да танцуваме

на килим от златни листи.

И из парка да лудуваме..

За дете ли той ме мисли?

Как да се замерям с кестени-

вече съм жена голяма.

А във дните топли есенни

бавно се разхождам само.

И въздъхна тъжно вятърът.

Няколко сълзи пророни...

После бързо хукна някъде-

който иска-да го гони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота

35 место

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0