***
Някой тук ходи по покрива. –
Аз съм това вероятно.
Някой говори със совите –
може би, може би вятърът.
Има ли някой тук, има ли?
Ти ли си? Кой си? Коя си?
Всичко отдавна е минало.
Всичко е пусто и празно.
Чукам. Къде ли са хората?
Явно отново се лъжа.
Явно, че сам си говоря;
Тъжно е. Много е тъжно.
Нощем в очите на слепите
облаци – кораби бродят.
Някой брои силуетите,
някой се лута безбродно.
Пее тъгата на лудите
в плачещ акорд на пианото.
Няма го, няма го чудото.
Няма те. Няма те. Няма те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
