16.12.2009 г., 22:25 ч.

*** 

  Поезия » Друга
516 0 11

                

 

Някой тук ходи по покрива. –

Аз съм това вероятно.

Някой говори със совите –

може би, може би вятърът.

Има ли някой тук, има ли?

Ти ли си? Кой си? Коя си?

Всичко отдавна е минало.

Всичко е пусто и празно.

Чукам. Къде ли са хората?

Явно отново се лъжа.

Явно, че сам си говоря;

Тъжно е. Много е тъжно.

Нощем в очите на слепите

облаци – кораби бродят.

Някой брои силуетите,

някой се лута безбродно.

Пее тъгата на лудите

в плачещ акорд на пианото.

Няма го, няма го чудото.

Няма те. Няма те. Няма те.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??