***
Някой тук ходи по покрива. –
Аз съм това вероятно.
Някой говори със совите –
може би, може би вятърът.
Има ли някой тук, има ли?
Ти ли си? Кой си? Коя си?
Всичко отдавна е минало.
Всичко е пусто и празно.
Чукам. Къде ли са хората?
Явно отново се лъжа.
Явно, че сам си говоря;
Тъжно е. Много е тъжно.
Нощем в очите на слепите
облаци – кораби бродят.
Някой брои силуетите,
някой се лута безбродно.
Пее тъгата на лудите
в плачещ акорд на пианото.
Няма го, няма го чудото.
Няма те. Няма те. Няма те.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
