***

Поезия » Свободен стих

753 5 7

Играя ролята на шут

в житейския театър.

Разсмивам всеки срещнат

пък било и луд,

а всъщност ми се плаче.

Душата ми не иска в този свят...

Не иска филми и спектакли.

И чуди се дали да чака чудо тук

или да бърза за оттатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mislitel (Георги Каменов)

Вечната дилема
на твореца -
В мен ли е проблема?

Поздравявам те.

2019-06-30T14:55:27+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Хич не бързай,че знаеш ли "оттатък"каква е организацията.Току виж че е само от шутове!

2019-06-01T13:16:36+03:00
Блу (Blue)

troia, brinne, благодаря ви!

2019-05-31T23:12:01+03:00
troia (Катя Иванова)

Уверявам те зад всяка усмивка има малко тъга. Май така е устроен живота. Много докосващо, Блу.

2019-05-31T22:24:25+03:00
Блу (Blue)

Благодаря, момичета за коментарите. Знам, Краси, че съм , ама очаквам и чудеса като хармония в отношенията между хората, по- малко злоба, завист, сребролюбие, кариеризъм и т.н. Благодаря за любими.

2019-05-31T14:56:28+03:00