May 31, 2019, 1:29 AM

***

754 5 7

Играя ролята на шут

в житейския театър.

Разсмивам всеки срещнат

пък било и луд,

а всъщност ми се плаче.

Душата ми не иска в този свят...

Не иска филми  и спектакли.

И чуди се  дали да чака чудо тук

или да бърза за оттатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Blue All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вечната дилема
    на твореца -
    В мен ли е проблема?

    Поздравявам те.
  • Хич не бързай,че знаеш ли "оттатък"каква е организацията.Току виж че е само от шутове!
  • troia, brinne, благодаря ви!
  • Уверявам те зад всяка усмивка има малко тъга. Май така е устроен живота. Много докосващо, Блу.
  • Благодаря, момичета за коментарите. Знам, Краси, че съм , ама очаквам и чудеса като хармония в отношенията между хората, по- малко злоба, завист, сребролюбие, кариеризъм и т.н. Благодаря за любими.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...