Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли,
изгубен посред мъчната му врява.
Не търся, но и тайно искам
да знам, че нейде някой продължава.
Аз сам ви, паметници, ваях
с отломки от дареното си време.
Дали сте истинни - нехая.
Обичам ви такива - похабени.