severianin (Валентин Чернев)
417 677
14.02.2013 г., 9:42 ч.

Беатриче 

  Поезия
924 0 9

 

БЕАТРИЧЕ

 

 

Припада над Фиренце* късният следобед южен,

зад къдрите на облак синевата се сгъстява

и като погледа на флорентинка – теменужен –

се спуска над Тоскана здрачът с дъх на лавър.

В сумрака каменните изваяния се будят

и бледи сенки се тълпят по мраморни трибуни,

и пада звезден дъжд, и като светло чудо

звъни прозрачна кантилена* в тихи струни.

 

Добре дошла от мрака, синьорина Портинари*,

в света и стар, и вечно нов, и безразсъдно вечен;

понякога нощта на мъртвите врати разтваря

и скитат в каменния древен град души обречени.

Но тази сянка, сред плътта на времето вградена,

е вечно жива, все на двадесет и пет години.

Безсмъртна е на гения великата вселена,

а любовта е неин ключ, прекрасна синьорина.

 

И вечността, на любовта подвластна, тихо срича

пред портите на времето божествени сонети,

и здрачът над Тоскана мълком шепне: – Беатриче...

И “Беатриче...” в тъмното звъни небето.

И няма за душата смърт, додето свят светува,

додето факелът на чувствата негаснещ свети –

през звездните галактики, през вечността пътуват

безсмъртните момичета на влюбени поети.

 

_____________

 

* Фиренце – италианското име на Флоренция;

* Кантилена – напевна, плавна мелодия;

* Беатриче Портинари /1265 – 1290/ – любимата на Данте Алигиери.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??