15.05.2013 г., 22:12 ч.

Беб 

  Поезия » Любовна
731 0 3


Липсва ми времето, когато съм с теб,
във него се чувствам сякаш с криле 
и нека да знаят, обичам те, беб,
с невинната искреност на малко дете.
От небето ще взема една едничка звезда,
да си спомняш за мен, когато няма ме тук,
щом свети и топли те, значи не си сама,
със теб са и думите на най-приятния звук.

Дори и за миг да притворя очи,
за кратка почивка или семпла мечта,
изникваш отново пред мене, нали,
с изящество завидно за всяка жена.
За мен си оставаш най-прекрасното цвете,
разпръскващо радост със лека ръка, 
еднакво красиво и зима, и лете, 
и вечно усмихнато като пъстра дъга.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??