Беб
Липсва ми времето, когато съм с теб,
във него се чувствам сякаш с криле
и нека да знаят, обичам те, беб,
с невинната искреност на малко дете.
От небето ще взема една едничка звезда,
да си спомняш за мен, когато няма ме тук,
щом свети и топли те, значи не си сама,
със теб са и думите на най-приятния звук.
Дори и за миг да притворя очи,
за кратка почивка или семпла мечта,
изникваш отново пред мене, нали,
с изящество завидно за всяка жена.
За мен си оставаш най-прекрасното цвете,
разпръскващо радост със лека ръка,
еднакво красиво и зима, и лете,
и вечно усмихнато като пъстра дъга.
© Живко Енев All rights reserved.
