БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА

Каква играчка странна на съдбата -

едно човешко бедно същество

с богатство неизмерно във душата

и с дрешките си на гърба, клето.

От чувства светли, нежни изтъкано,

но във обвивка груба, без финес,

не става то за общество отбрано,

не се котира на пазара днес.

" Със ума си ти само ще ме косиш,

работна си, но бизнес ще въртя,

затуй щом ти богатство не ми носиш,

върви си и живей си ти сама.

И годините ти вече са множко,

горда си и вярваш във чудеса.

Не виждаш ли що става денонощно?

И аз богата ще си избера.

Какво, че душата ти е красива,

какво от туй, че дарба имаш ти?

Животът без пари какво ли бива,

сал светъл спомен в мен остани! "