БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето.
От чувства светли, нежни изтъкано,
но във обвивка груба, без финес,
не става то за общество отбрано,
не се котира на пазара днес.
" Със ума си ти само ще ме косиш,
работна си, но бизнес ще въртя,
затуй щом ти богатство не ми носиш,
върви си и живей си ти сама.
И годините ти вече са множко,
горда си и вярваш във чудеса.
Не виждаш ли що става денонощно?
И аз богата ще си избера.
Какво, че душата ти е красива,
какво от туй, че дарба имаш ти?
Животът без пари какво ли бива,
сал светъл спомен в мен остани! "
© Анка Келешева All rights reserved.
къде са им ударенията на тея думи
банално и бледо стихотворение