14.08.2008 г., 7:07

Бедните деца

501 0 0
Кой пари ще им даде?
Кой ръка ще подаде?
А мъката им кой трудно ще избави?

Няма кой, защото животът несправедлив наказва малките деца.
Живеят те сами.
Сами се хранят дори.
И на топло няма где
да си стоплят те ръце.
И ето, свити на кълбо,
дебнат в някое гнездо,
да се мушнат, да се гушнат.

Липсва майката орлица.
Липсва златна огърлица.
И с усмивка на уста
търсят просто топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...