Aug 14, 2008, 7:07 AM

Бедните деца

  Poetry
500 0 0
Кой пари ще им даде?
Кой ръка ще подаде?
А мъката им кой трудно ще избави?

Няма кой, защото животът несправедлив наказва малките деца.
Живеят те сами.
Сами се хранят дори.
И на топло няма где
да си стоплят те ръце.
И ето, свити на кълбо,
дебнат в някое гнездо,
да се мушнат, да се гушнат.

Липсва майката орлица.
Липсва златна огърлица.
И с усмивка на уста
търсят просто топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...