Пада прецъфтелият цъфтеж
като топли пролетни снежинки.
А в тревата, побеляла като скреж
търсим късметлийски детелинки.
Облечени сме в грижите – порой,
черни мисли във главите ни се нижат.
Безветрието, обездвижено в покой
кара гордостта ни да въздиша!
Чужда ли е тази странна смърт
на доверието в божията сила?
Тежък ще е всеки грешен път
до поредното изправено бесило. ...