9.03.2024 г., 11:08

Беладона

614 1 1

От лилавите страни по слънчевата призма

виждаш пурпурните и лъчи все по сиви.

Горели с огън от души за отминали поклади

изпепелили  мъката ти мамо и татко стари.

И пламъци обгръщат, паднали ви клони

погълнали бащини ни къщи, в пепелявата си плява.

И  виждаш пушек ти, той гори сякаш гони

зелените листа от беладона и плодовете и отровни!

Но невярно и печално в теб звучи

че скръб, отровата  лекува болните ти рани

явно нищо не разбираш ти-с мъртъв винаги ще РАЗГОВАРЯШ!

И към този опиат, ръка протягаш пак да се изправяш

 спомена те мъчи, влачи, възкресението да чакаш

молиш се и плачеш, търсиш мъртвите и страдаш

а беладона, смее се кикоти, как изправяш се... да падаш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Тихомиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....