9 мар. 2024 г., 11:08

Беладона

617 1 1

От лилавите страни по слънчевата призма

виждаш пурпурните и лъчи все по сиви.

Горели с огън от души за отминали поклади

изпепелили  мъката ти мамо и татко стари.

И пламъци обгръщат, паднали ви клони

погълнали бащини ни къщи, в пепелявата си плява.

И  виждаш пушек ти, той гори сякаш гони

зелените листа от беладона и плодовете и отровни!

Но невярно и печално в теб звучи

че скръб, отровата  лекува болните ти рани

явно нищо не разбираш ти-с мъртъв винаги ще РАЗГОВАРЯШ!

И към този опиат, ръка протягаш пак да се изправяш

 спомена те мъчи, влачи, възкресението да чакаш

молиш се и плачеш, търсиш мъртвите и страдаш

а беладона, смее се кикоти, как изправяш се... да падаш!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Тихомиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...