Белег
Имам белег, останал в сърцето,
от дългите нощи, в които те няма,
имам спомен, далечен, където
някога, някъде с тебе сме двама...
Имам струна прекършена, стара,
китара, която единствено плаче,
имам една незараснала, пареща рана,
мечта като изгубено малко сираче...
Имам нежност, повярвай, в излишък
и ръце, които да събудят утрото,
имам премълчани толкова стихове,
от които светът някой ден да се срути...
Имам вяра, която е толкоз безмислена,
че е смешно дори и насън да се случи,
но ако търсехме в чувствата смисъла,
какво е любов, не ще да научим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
! Много ме радваш адашке!
