Всяка рана бавно заздравява...

в сърца, в очи, в спомена проклет.

Дълбоките бразди житейски наслоява,

къде е правдата и пустият късмет.

Защо дълбаеш толкова дълбоко?

Защо играеш си със мен живот?

Защо съм тук с изкупление белязан?

На всяка крачка даваш ми  урок.

Не си играй с ума ми и с душата!

Не ме разтърсвай за пореден път!

С крайности недей се забавлява!

Що за свят побъркан си създаваш тук!

Тук все не сме готови, за твойте изненади...

през болката и мъката кръжим.

Съдбата готви ни нелекия сценарий,

налага ни, да се събудим и да продължим.

Не ми пробутвай вдъхновяващи цитати!

Осъзнатостта ми зрее в този миг...

Раната сърби, коричка вече хвана,

а белегът победоносно, чака да се появи.