12 мар. 2023 г., 11:37

Белег

334 0 0

Всяка рана бавно заздравява...

в сърца, в очи, в спомена проклет.

Дълбоките бразди житейски наслоява,

къде е правдата и пустият късмет.

 

Защо дълбаеш толкова дълбоко?

Защо играеш си със мен живот?

Защо съм тук с изкупление белязан?

На всяка крачка даваш ми  урок.

 

Не си играй с ума ми и с душата!

Не ме разтърсвай за пореден път!

С крайности недей се забавлява!

Що за свят побъркан си създаваш тук!

 

Тук все не сме готови, за твойте изненади...

през болката и мъката кръжим.

Съдбата готви ни нелекия сценарий,

налага ни, да се събудим и да продължим.

 

Не ми пробутвай вдъхновяващи цитати!

Осъзнатостта ми зрее в този миг...

Раната сърби, коричка вече хвана,

а белегът победоносно, чака да се появи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...