Mar 12, 2023, 11:37 AM

Белег

  Poetry
335 0 0

Всяка рана бавно заздравява...

в сърца, в очи, в спомена проклет.

Дълбоките бразди житейски наслоява,

къде е правдата и пустият късмет.

 

Защо дълбаеш толкова дълбоко?

Защо играеш си със мен живот?

Защо съм тук с изкупление белязан?

На всяка крачка даваш ми  урок.

 

Не си играй с ума ми и с душата!

Не ме разтърсвай за пореден път!

С крайности недей се забавлява!

Що за свят побъркан си създаваш тук!

 

Тук все не сме готови, за твойте изненади...

през болката и мъката кръжим.

Съдбата готви ни нелекия сценарий,

налага ни, да се събудим и да продължим.

 

Не ми пробутвай вдъхновяващи цитати!

Осъзнатостта ми зрее в този миг...

Раната сърби, коричка вече хвана,

а белегът победоносно, чака да се появи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...