18.04.2020 г., 8:36 ч.  

Белег от любов 

  Поезия
5.0 / 3
765 0 1

Мария ли? Тя даже не заплака.

Подобно сянката на облак късен,

в окото ѝ заседна като котва –

кръвта му върху рамото на кръста.

 

Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла,

прободена от копие крилато.

И загорча човешката ѝ слабост,

щом силата ѝ женска я предаде.

 

Прехапала душата си превита –

на болката с изпръхналите устни,

прие да се сбогува с всяка утрин,

в която самотата ще възкръсва.

 

Но тази първа утрин бе различна –

с две ангелски пера и бяла роба,

невинна и дълбока... като вричане.

И като белег от любов на гроба.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...

Още произведения »