11.07.2008 г., 7:06

Белег за обич

784 0 14
Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват,
не дават мира и когато са от радост.
И бият, както океан по рифове коралови,
със сила по-голяма от всички метафори.
И все се сипят в измислени изречения,
да замразят, искат, мига преживения.
А той се изплъзва като водна капка,
стекла се между пръста и халката...
И от безкрайния океан, като гневна песен,
като Ад и Рай сме взаимно преплетени.
Той - извор на живот в безкрайност,
а ние - в любовен дъжд и белег рАнен.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...