Белег за обич
Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват,
не дават мира и когато са от радост.
И бият, както океан по рифове коралови,
със сила по-голяма от всички метафори.
И все се сипят в измислени изречения,
да замразят, искат, мига преживения.
А той се изплъзва като водна капка,
стекла се между пръста и халката...
И от безкрайния океан, като гневна песен,
като Ад и Рай сме взаимно преплетени.
Той - извор на живот в безкрайност,
а ние - в любовен дъжд и белег рАнен.
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват,
не дават мира и когато са от радост.
И бият, както океан по рифове коралови,
със сила по-голяма от всички метафори.
И все се сипят в измислени изречения,
да замразят, искат, мига преживения.
А той се изплъзва като водна капка,
стекла се между пръста и халката...
И от безкрайния океан, като гневна песен,
като Ад и Рай сме взаимно преплетени.
Той - извор на живот в безкрайност,
а ние - в любовен дъжд и белег рАнен.
© Мариола Томова All rights reserved.
