Белези
Най ме мъчи сивата мъгла -
сякаш на сърцето ми поляга.
И вали у мен, вали тъга.
Спомени ту идват, ту ми бягат.
Ти си някъде, навярно сам -
все така те виждам във съня си.
Сънища - за болката балсам.
Всичко в тях по-лесно се понася.
Искам да се плисне зноен дъжд -
тази моя обич да удави.
После - нито дявол, нито мъж
белези у мен да не остави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
