16.02.2010 г., 20:31

Бели кокичета

1.3K 0 1

Бели кокичета

 

Слушала съм аз отдавна,

още в стари времена,

имало река, сред нея остров с бели, целебни кокичета.

Греда свързвала острова с брега.

Силно течение минавало под гредата.

Който не можел да мине по гредата,

силното течение го отнасяло далече от острова.

 

Веднъж минавах по край това място на реката,

където гредата свързваше острова с брега.

Реших да отида до целебния остров.

Болеше ме.

Минах сполучливо по гредата.

Стигайки отсрещния бряг,

останах очарована от красотата на кокичетата.

Забравяйки в момента болката си,

реших, че друг някой може повече да го боли,

че тези кокичета може би на друг са по-нужни.

Върнах се на брега

не взела от целебното свойство  на кокичета,

но почувствала  силата им.

Благодарна съм!

 

                                                                                              (23.02.1992)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...