16.02.2010 г., 20:31

Бели кокичета

1.3K 0 1

Бели кокичета

 

Слушала съм аз отдавна,

още в стари времена,

имало река, сред нея остров с бели, целебни кокичета.

Греда свързвала острова с брега.

Силно течение минавало под гредата.

Който не можел да мине по гредата,

силното течение го отнасяло далече от острова.

 

Веднъж минавах по край това място на реката,

където гредата свързваше острова с брега.

Реших да отида до целебния остров.

Болеше ме.

Минах сполучливо по гредата.

Стигайки отсрещния бряг,

останах очарована от красотата на кокичетата.

Забравяйки в момента болката си,

реших, че друг някой може повече да го боли,

че тези кокичета може би на друг са по-нужни.

Върнах се на брега

не взела от целебното свойство  на кокичета,

но почувствала  силата им.

Благодарна съм!

 

                                                                                              (23.02.1992)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...