Feb 16, 2010, 8:31 PM

Бели кокичета

1.3K 0 1

Бели кокичета

 

Слушала съм аз отдавна,

още в стари времена,

имало река, сред нея остров с бели, целебни кокичета.

Греда свързвала острова с брега.

Силно течение минавало под гредата.

Който не можел да мине по гредата,

силното течение го отнасяло далече от острова.

 

Веднъж минавах по край това място на реката,

където гредата свързваше острова с брега.

Реших да отида до целебния остров.

Болеше ме.

Минах сполучливо по гредата.

Стигайки отсрещния бряг,

останах очарована от красотата на кокичетата.

Забравяйки в момента болката си,

реших, че друг някой може повече да го боли,

че тези кокичета може би на друг са по-нужни.

Върнах се на брега

не взела от целебното свойство  на кокичета,

но почувствала  силата им.

Благодарна съм!

 

                                                                                              (23.02.1992)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...