Бели коне
С бели коне ще се втурна в съня ти,
с тежки доспехи...
и с меч ще пронижа
мрака - посмял да докосне плътта ти,
въздуха,
който в косата ти диша...
После - опазил съня ти от допир,
кротко ще седна -
щастливо усмихнат.
Там ще остана,
а конският тропот
вън постепенно и кротко ще стихне...
Бели коне...
неспокойно пристъпват...
Бели коне...
които не чуваш,
но ще ги видиш - как просто потръпват
и ще помислиш, че просто сънуваш...
Ала преди да потрепнеш с клепачи,
аз ще съм тръгнал със тях от съня ти...
Ще се събудиш...
И ще заплачеш...
но ще откриеш букет до кревата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
