Бели мисли в Бял свят
Прекалено много мисли!
Дяволски мисли,
А онзи ти вика в ушите:
- Раздавай го ведро!Усмихвай се!
Да,
Ведро,
Аз съм ведър –
Съхнещ старец сред отрова,-
Бяла душа,
бяла кръв,
Бял прах.
Производство !
Сив ден!
Цимент в душата!
Цимент в очите!
Цимент върху Слънцето!
Пустинно строителство!
Бели Небостъргачи НЕБОстържат старите облаци...
Мисли...
Бели мисли!
Страшни мисли,
на листите чисти.
Дяволът пак крещи:
- Раздавай го ведро!
- Да, копеле! Не виждаш ли,че се хиля?!
- Плачеш!Това не е смях!
Войниците тъпчат сърцето,
Войната с юмруци убива!
Децатата под черно небе,
размахват метални ножове...
Кървави мисли!
Кръв на асфалта...
Ранено момиче
със своите тайни се гърчи!
- Да,копеле!Смея се!
Този свят не е цирк!
Този свят е Завод!
За цимент...
В тъжен цех,
бели хора,
с побелели коси,
пушат цигари и кашлят.
- А нима това не е смешно – крещи ми убиецът.
- Смешно е!Смея се!Да се усмихвам ли още?!Не е ли достатъчно?!
- Не!
Всичкото ми пропада.
Черен ден под закрито небе.
В тъжен цех.
В бял свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
