Jul 7, 2006, 10:52 AM

Бели мисли в Бял свят

  Poetry
949 0 11
Мисли.
Прекалено много мисли!
Дяволски мисли,
А онзи ти вика в ушите:
- Раздавай го ведро!Усмихвай се!
Да,
Ведро,
Аз съм ведър –
Съхнещ старец сред отрова,-
Бяла душа,
бяла кръв,
Бял прах.
Производство !
Сив ден!
Цимент в душата!
Цимент в очите!
Цимент върху Слънцето!
Пустинно строителство!
Бели Небостъргачи НЕБОстържат старите облаци...
Мисли...
Бели мисли!
Страшни мисли,
на листите чисти.
Дяволът пак крещи:
- Раздавай го ведро!
- Да, копеле! Не виждаш ли,че се хиля?!
- Плачеш!Това не е смях!
Войниците тъпчат сърцето,
Войната с юмруци убива!
Децатата под черно небе,
размахват метални ножове...
Кървави мисли!
Кръв на асфалта...
Ранено момиче
със своите тайни се гърчи!
- Да,копеле!Смея се!
Този свят не е цирк!
Този свят е Завод!
За цимент...
В тъжен цех,
бели хора,
с побелели коси,
пушат цигари и кашлят.
- А нима това не е смешно – крещи ми убиецът.
- Смешно е!Смея се!Да се усмихвам ли още?!Не е ли достатъчно?!
- Не!
Всичкото ми пропада.
Черен ден под закрито небе.
В тъжен цех.
В бял свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • По своето въздействие много ми приличат на стиховете от Маяковски! Но за пустинното строителство не зная дали си прав да се използва като образ! Виждал съм и завършени работи и в момент на строеж - винаги съм се възхищавал и на строителите и на създаденото от тях.
  • Поздрав и от мен Хенри!
    Дори и в бяло пак на негатив го обръщаш!
    Винаги чувам железни бутуши да маршируват, като те чета.
    Щастлив ден ти желая
  • Благодаря ви!!!
  • Умее наистина да въздейства, и още как! Други думи нямам....
  • Много се натъжих...
    Умееш да въздействаш Хенри!
    Поздравления!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...