Белите ти коси, мамо!

Поезия » Акростихове

1K 1 8

Бели – като сняг,

естествено красиви,

лежат под черната забрадка

и не е грях,

търсят в дните

емоции и страх,

тревогите, бедите.

И крещят, ах, как крещят,

когато удар ни застигне!

Остава

спомен бял

и плач в очите.

Моля те, прости!

Аз сгреших.

Моя почерк тих

открих в белите следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Майката винаги прощава грешките на децата ти! И винаги има право,Ve2666!
Светла седмица!

2017-01-31T17:27:43+02:00
aap (Ангел)

Поздрави за хубавият стих Васе!Почувствах го!До нови!

2017-01-31T12:40:31+02:00
Роби (Роберт)

Вълнуващ стих, Василка!...

2017-01-30T23:12:38+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Белите коси.Те са нашите следи по тях.
Харесах!

2017-01-30T22:55:49+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Докосна ме..., народът е казал - който си няма мама и сираче..., съветите на мама са най-скъпи и се помнят завинаги..., затова майките се обичат и слушат докато са живи...!!!
"Остава
спомен бял
и плач в очите.
Моля те, прости! "

2017-01-30T22:28:58+02:00