Jan 29, 2017, 10:14 PM

Белите ти коси, мамо!

1K 1 8

Бели – като сняг, 

естествено красиви, 

лежат под черната забрадка

и не е грях, 

търсят в дните

емоции и страх, 

тревогите, бедите. 

И крещят, ах, как крещят,

когато удар ни застигне! 

Остава

спомен бял

и плач в очите. 

Моля те, прости! 

Аз сгреших. 

Моя почерк тих

открих в белите следи. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Майката винаги прощава грешките на децата ти! И винаги има право,Ve2666!
    Светла седмица!
  • Поздрави за хубавият стих Васе!Почувствах го!До нови!
  • Вълнуващ стих, Василка!...
  • Белите коси.Те са нашите следи по тях.
    Харесах!
  • Докосна ме..., народът е казал - който си няма мама и сираче..., съветите на мама са най-скъпи и се помнят завинаги..., затова майките се обичат и слушат докато са живи...!!!
    "Остава
    спомен бял
    и плач в очите.
    Моля те, прости! "

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....