29 ene 2017, 22:14

Белите ти коси, мамо!

1K 1 8

Бели – като сняг, 

естествено красиви, 

лежат под черната забрадка

и не е грях, 

търсят в дните

емоции и страх, 

тревогите, бедите. 

И крещят, ах, как крещят,

когато удар ни застигне! 

Остава

спомен бял

и плач в очите. 

Моля те, прости! 

Аз сгреших. 

Моя почерк тих

открих в белите следи. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майката винаги прощава грешките на децата ти! И винаги има право,Ve2666!
    Светла седмица!
  • Поздрави за хубавият стих Васе!Почувствах го!До нови!
  • Вълнуващ стих, Василка!...
  • Белите коси.Те са нашите следи по тях.
    Харесах!
  • Докосна ме..., народът е казал - който си няма мама и сираче..., съветите на мама са най-скъпи и се помнят завинаги..., затова майките се обичат и слушат докато са живи...!!!
    "Остава
    спомен бял
    и плач в очите.
    Моля те, прости! "

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...