Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

29 ene 2017, 22:14

Белите ти коси, мамо!

Poesía » Verso acróstico

1K 1 8

Бели – като сняг,

естествено красиви,

лежат под черната забрадка

и не е грях,

търсят в дните

емоции и страх,

тревогите, бедите.

И крещят, ах, как крещят,

когато удар ни застигне!

Остава

спомен бял

и плач в очите.

Моля те, прости!

Аз сгреших.

Моя почерк тих

открих в белите следи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Майката винаги прощава грешките на децата ти! И винаги има право,Ve2666!
Светла седмица!

2017-01-31T17:27:43+02:00
aap (Ангел)

Поздрави за хубавият стих Васе!Почувствах го!До нови!

2017-01-31T12:40:31+02:00
Роби (Роберт)

Вълнуващ стих, Василка!...

2017-01-30T23:12:38+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Белите коси.Те са нашите следи по тях.
Харесах!

2017-01-30T22:55:49+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Докосна ме..., народът е казал - който си няма мама и сираче..., съветите на мама са най-скъпи и се помнят завинаги..., затова майките се обичат и слушат докато са живи...!!!
"Остава
спомен бял
и плач в очите.
Моля те, прости! "

2017-01-30T22:28:58+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0