Белите утрини
Белите утрини
Вървя по красиви улици
и усещам белите утрини.
Не искам да бъда това, което си ти,
не искам ,защото знам как ме нарани.
Не искам да помня усмивката ти,
не искам да виждам света в който си.
Не искам да спирам да живея така,
щастлива с приятелската топлина.
Моята надежда беше ти,
но да ме обичаш - забрави!
Мразя как постъпи с моята мечта,
мразя как погуби любовта.
Но аз живея и не съм сама,
живея и гледам белотата на утринта.
Пея с топлината на деня,
за да кажа днес, сега,
че успях да преживея любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Кирилова Всички права запазени
