10 may 2005, 14:10

Белите утрини 

  Poesía
1619 0 3
Белите утрини
Вървя по красиви улици
и усещам белите утрини.
Не искам да бъда това, което си ти,
не искам ,защото знам как ме нарани.
Не искам да помня усмивката ти,
не искам да виждам света в който си.
Не искам да спирам да живея така,
щастлива с приятелската топлина.
Моята надежда беше ти,
но да ме обичаш - забрави!
Мразя как постъпи с моята мечта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??